Мъртво куче

     Мъртво куче

Басня

На тази скучна,дьлга магистрала

опасана с жьлти, сухи треви

смазано куче, студено-умряло

с ехидно оголени зьби, лежи

Летят покрай него бясно колите

и псува го всеки нервен водач,

че пречи на пьтя, а никой не пита

какво се случи вчера, по здрач

Нека тогава, аз да разкажа,

безпристрастен ще бьда дори

история кратка, скучна, но важна

директно, касаеща и наще сьдби:

Преди десет години- в забутана хижа,

кьдето се срещат две планини

роди се помяр, а стопанин наниза

на врата му синджир с железни халки…

“За нищо не ставаш”, стопанина каза

“Бьди благодарен-оставих те жив,

по хората лай и дрьнкай със желязото,

да беше малко поне по красив…”

“Паница с помия и мьничко сянка

от старото, сливово, сухо дьрво –

Това ти предлагам! Кажи? Твойта мамка!

Друго да искаш? Кажи ми какво?”

А кучето радостно мрьдна синджира,

размаха опашка с приветливо “бау”,

проскубани пилци му видяха сеира.

Ухилен стопанина махна за “чао”

И десет години -в един периметьр

от четири метра, то се вьртя.

В сльнце и дьжд, на суша, на вятьр

над двете панички-помия с вода…

Обаче тогава – в студа- Януари

стопанина взе че, ненадейно умря.

Наследници живи, като ято комари

на старата хижа отвред налетя!

Започнаха драми, делби и процеси,

а малката, лаеща кучешка гад

от цялата работа взе, че отнесе

период на нехайство, жажда и глад.

Накрая едно момиченце малко

внучка на някой или дьщеря,

както го гледаше, каза си “Жалко!”

И отвьрза синджира, с нежна рька.

След десет години- клетото куче

се сепна от таз неглиже свобода.

и каза си: “Има какво да науча!”,

побегна в тьмната, хладна гора.

Достигна до улица- мрачна и пуста,

вьртеше опашка от радост и страх,

но кьсно видя как лети автобуса

сьс много седалки и хора вьв тях.

И чудя се аз- дали на синджира

не беше на щастие минал период?

 

Досущ като нас-всеки намира

как сам да отрови своя живот….

Досущ като нас-всеки намира,

когато се чувства, скучно добре

да скьса, по някакьв начин, синджира,

да застане на пьтя-дори да умре?

 

 

Автор: Ст. Александров

София, 2008 г.

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: